Д-р Бела де Поло: Единакът често е по-малко самотен от женения

Бела де Поло е доктор по психология от Харвардския университет. От десетилетия се занимава със социалните и психологическите проблеми и възможности на неженените граждани на съвременните общества. Сътрудник е на програмата The Huffington Post в CNN, на вестниците The New York Times, The Wall Street Journal и Chicago Tribune, както и на сп. Time и Forbes.
Автор е на бестселъра „Нарочените единаци: Как неженените стават жертва на стереотипи, стигми и незачитане и пак живеят щастливо”. Списва и блога Living Single за сайта на сп. Psychology Today. Д-р де Поло включи и „Обекти” в дългия си списък с престижни издания с това ексклузивно интервю.

Животът без брак е все по-характерен за модерното общество. Какви са социалните и психологическите предизвикателства пред единаците в днешно време, д-р Де Поло?
В САЩ и някои други страни обществото е все още организирано главно около двойките и семействата. Това се отнася за църквите и другите храмове, политиката, културните събития и всекидневието. Този тип разпределение на живота често създава трудности на самотните хора. В Съединените щати например те имат достъп до по-малко финансови облаги и бонуси от женените. Много американци получават достъп до здравните си осигуровки чрез работодателите си. Женените служители могат да включат съпруга или съпругата си към здравния си план на по-ниска цена, докато единаците нямат право да направят същото с най-важния човек в живота си, нито да бъдат включени в здравноосигурителния план на друг. Ето защо много по-малко несемейни хора получават здравни осигуровки в сравнение със сключилите брак.

Сред другите проблеми са това, което аз наричам самотофобия и матримания*. Самотофобията се отнася към всички начини, по които обществото налага стереотипи и стигми на неженените хора. Мнозина например си мислят, че ако останете сами „твърде дълго време”, нещо сигурно не ви е наред. Да не забравяме и матриманията – преувеличеното възхваляване на сватбите и брака. Тук, в Съединените щати, има какви ли не списания, книги и телевизионни програми, които възвеличават женитбата и сватбения ден. Това често кара неженените хора да се чувстват маловажни и недооценени в сравнение с женените.

В други отношения обаче в днешното общество има много повече възможности човек да живее пълноценно като единак, отколкото в миналото. Контролът на раждаемостта позволява на мъжете и жените да правят секс, без да рискуват толкова да предизвикат нежелана бременност. Позорът, свързан с раждането на деца без брак, също е намалял (макар и да не е изчезнал напълно) в колективното съзнание. Да не говорим, че жените имат много по-големи възможности за кариера, отколкото преди няколко десетилетия. Това означава, че те могат да се самоиздържат, както и да се грижат за децата си, без да им се налага да сключват брак.

В проучванията си често използвате термина „единаци”. Към кого се отнася той – към неженените хора или към онези, които по принцип нямат връзка? И каква е за вас разликата между двете?
Съществуват различни начини, по които можем да мислим за това кой се брои за единак. Единият е юридическата дефиниция, определяща, че ако не сте сключили законен брак, сте самотници. Според този закон може да сте единаци дори и да живеете с някого. В друг смисъл може да бъдете и това, което аз наричам „социален единак” (т.е.  не „социално обвързан”). Няма ясен критерий за това какво точно означава да си социално обвързан, но когато двама души се възприемат от останалите като двойка – особено ако дават признаци, че възнамеряват да останат заедно по-дълго време – те са социално обвързани, без значение дали са женени или не. Съществува, разбира се, и личното самоопределение – тоест дали се чувствате сами или в двойка.

Има ли значение дали самотникът е мъж или жена? и  Какво е значението на секса за физическото и психическото здраве на единаците? Четете в продължението в Обекти.бг